МЛМ Предприемач

Преди да се опитам да пресъздам многопластовия облик на „МЛМ предприемача“ или да го дефинирам на база своите теоретични и емпирични познания, би било добре преди това да обърна внимание на някои съществени за предприемачеството като цяло въпроси като например: „Кой човек може да нарече себе си предприемач?“, „Каква е разликата между предприемач и бизнесмен и има ли такава?“ и „Може ли всеки да бъде предприемач?“.
Термините „предприемачество“ и „предприемач“ произлизат от френската дума „entrepreneur“, чийто буквален превод означава посредник или откривател на възможности.
По традиция обаче предприемачеството се схваща като процес на проектиране, стартиране и управление на собствен бизнес, а на предприемача се гледа като на бизнес лидер, който творчески визуализира, създава, организира и ръководи бизнес предприятия в условията на пазарна икономика поемайки всички рискове за своята инициативност и начинания.
Понятието предприемачество очевидно има много широк обхват от значения. Някои биха били заключили, че предприемачите са иноватори, т. е. хора, които създават нововъведения във вид на продукти или услуги, чрез които решават определени проблеми или задоволяват определени потребности по нов, по-добър начин. Ако се приеме това твърдение за правилно се оказва, че от списъка с предприемачи трябва да бъдат изключени онези, които не отговарят на понятието иноватор в пълния смисъл на думата, но въпреки това са създали работни места за хиляди хора чрез своите успешни бизнеси. Затова разделянето на предприемачите на два основни вида, може да внесе малко повече яснота по въпроса.
От първият вид са т. нар. “иноватори”, които наред с всички останали качества характерни за един предприемач се впускат и в нови и неизследвани територии в качеството си на изобретатели. Терминът “иноватор” до голяма степен е синоним на термина “изобретател” и поради това може да се каже, че изобретателността е основна за иноваторите, докато другият вид предприемачи наричани още “последователи”, могат да се отъждествят с термина “тактици”. Те предпочитат да следват път, по който други преди тях по една или друга причина са успeли или са се провалили. Така с нагледните примери, които имат пред себе си, те внимателно обмислят своята тактика за успех.
След като са определени двата основни вида предприемачи, остава въпросът каква тогава е разликата между бизнесменът, който също задоволява потребности и създава работни места, и предприемачът? Някои ги възприемат като синоними, но би могло да се каже, че има съществена различия между тях. Докато “бизнес” и “бизнесмен” са по-статични понятия, предприемачеството е по-скоро един динамичен процес на създаване. С всеки новосформиран бизнес или друг тип дейност, предприемачът открива възможности за разрешаване на проблеми и задоволяване на потребности, като пътят му се състои в създаването или добавянето на нови и нови неща имащи стойност. Конкретните бизнес единици са елементите, които изграждат този предприемачески процес. Оттук може да се направи извода, че човекът който се фокусира върху елемента се нарича бизнесмен, а този, фокусиран върху процеса – предприемач, като самият процес изисква у предприемача качества като самоувереност, умение да се поема риск и лична отговорност. В този процес обаче трябва да се вземат решения, а есенцията на всяко решение е риска. Всеки, който може да отговори на изискването да взема решение в условията на риск, може да се научи как да бъде предприемач и да се държи предприемачески. Освен това инициативността и предприемчивостта са ключовата компетентност с която предприемачът разполага, поради което на предприемачеството трябва да се гледа като на отличителен белег на индивид или институция. То е по-скоро поведение, отколкото черта, характеризираща личността.
Друга съществена разлика между предприемач и бизнесмен може да се долови и в личните цели преследвани от тях. Докато крайната цел на всеки бизнесмен почти винаги е печалба, това не важи в пълна степен за предприемачите. Мисията на един предприемач по-скоро се свързва с по-мащабни и висши цели, като парите са само инструмент за тяхното постигане. В множество случаи личната печалба дори отсъства от плановете на някои предприемачи. За примери в тези случаи могат да послужат основателите на организации с нестопанска цел, чиято дейност е изцяло обществено или социално ангажирана. Алтернативи на печалбата като цел на предприемаческия проект в определени случаи за тях могат да се явят стремежът за свободна творческа изява, както и постигането на удовлетвореност от положителна промяна, настъпила след техните действия по реализирането на дадена предприемаческа инициатива. От това следва, че предприемачеството трябва да се разглеж­да многопластово, като се обхващат не само неговите икономически аспекти, но и тези от социален и психо­логически характер.
Накрая, но не на последно място бихме могли да обобщим, че понятието предприемач е многоспектърно и трудно може да бъде дадено достатъчно всеобхватно определение за него. По-важното, което трябва да се знае е, че предприемачеството е свобода и стремеж към усъвършенстване и всеки човек, ръководещ се от тези принципи, може да нарече себе си предприемач.
И така стигаме до последният от горепосочените въпроси по отношение на предприемачеството, а именно може ли всеки да бъде предприемач? Тук също би могло да се достигне до различни схващания и заключения, но в най-общ смисъл за да стане един предприемач успешен, по-важното е какво е готов да направи за да успее. Много хора остават с погрешното впечатление, че получените знания и диплома от престижният университет и основаването на собствена компания са едва ли не единствени и достатъчни условия гарантиращи успешно предприемачество. Всъщност ако човек се замисли за отговора които може да бъде даден на въпроса каква квалификация му е нужна за да бъде успешен предприемач, то той би могъл да бъде много по-прост, отколкото очаква, а и историята на предприемачите постигнали значителен в света успех говори сама по себе си?
Ето до какви изводи по повод на успеха е стигнал един успешен предприемач и милиардер:

“Най-трудно се задоволяват интересите на бедните хора. Ако им дадеш нещо безплатно, мислят, че е капан. Ако им кажеш, че това е малка инвестиция, те ще кажат, че не може да се печели много. Ако им предложиш да вложат много, ще кажат нямам пари. Ако им предложиш да опитат нови неща, ще кажат нямам опит. Ако им предложиш традиционен бизнес, ще кажат трудно е да се пробие. Ако им предложиш нов бизнес модел, ще кажат, че е „МЛМ“ и с него не може да се успее. Ако им предложиш да отворят магазин, ще кажат, че е заробващо. Ако им предложиш да стартират нов бизнес, ще кажат, че нямат познания.
Всички те обаче имат нещо общо: Обичат да се допитват до Google, да слушат приятели, които са също толкова отчаяни като тях. Мислят повече от университетски преподавател и правят по-малко от слепец. Просто ги попитай, какво те могат да правят? Няма да могат да отговорят.
Моето заключение:
Бедните хора се провалят и остават бедни поради една обща черта – целият им живот минава в ЧАКАНЕ или ОЧАКВАНЕ!
Моята препоръка:
Вместо сърцата Ви да бият по-бързо, защо просто не действате малко по-бързо? Вместо да мислите за нещо, защо не направите нещо?”
Джак Ма

В тази връзка аз бих добавил, че голяма част от хората търсят само пари, и то на момента, а не възможности чрез които да печелят повече пари. И понеже освен отчаяни са преднамерени и мързеливи, искат да получават пари без да работят, като не си дават сметка, че за да има хора като тях, които да получават пари без да работят в същото време трябва да има други хора, които да работят, без да получават пари. Този абсурд може да бъде окачествен още като чисто лентяйство и паразитизъм, от които обществото ни като цяло трябва да се отърси, ако искаме да продължим да съществуваме като далновидна и просперираща нация. Само стремежът ни към творенето и създаването на блага, както и стремежът ни към свобода, усъвършенстване и промяна в личен и професионален план ще ни помогне да си осигурим и живеем по-добър и по-качествен живот у нас, а не да търсим такъв само зад граница.
Оказва се, че не е необходимо човек да бъде гениален или да бъде осенен от някаква гениална идея? Не са му нужни и 1 млн. долара, добро наследство, богати приятели, роднини или родители или пък печалба от спортния тотализатор. Не е необходимо и да е бил от кралско потекло и със „синя кръв“ както се казва. Не е необходимо да е бил и на подходящото място и в подходящото за начинанието време.
Въпреки, че всяко едно от тези неща би могло да помогне на човек да стане предприемач, нито едно от тях не е необходимо. Изглежда много просто, но всичко от което човек има нужда за да стане предприемач е желанието да работи или върши работата или играта. Това е, и то не може да бъде някак си прескочено или заобиколено.
Тези, които не успяват като предприемачи, най-често са хора, които всъщност нямат желания да работят работата. Това обикновено означава, че те нямат достатъчна вътрешна мотивация. Започват бизнес по грешни причини и с нереалистични очаквания след което откриват, че е прекалено трудно и се отказват.
Успешните предприемачи имат чувство, което ги тегли напред към следващата задача и по-следващата и т. н. Те знаят, че всеки успешен бизнес се изгражда от извършването на хиляди малки действия едно след друго, като процесът в повечето случаи отнема години. Знаят също така, че никой няма да ги кара да вършат работата и поради това имат собствената мотивация да вършат повече работа с по-голямо внимание и качество, отколкото биха го правили, ако работят за някой друг в качеството си на наемни работници.
За да бъде човек успешен предприемач трябва да има желание да учи, кое действа и кое не и да се адаптира бързо. Причината, поради която човек няма нужда от предварителен опит или обучение за да бъде предприемач е, че докато се опитва да задвижи бизнеса си, и ако има желание да остави настрана предварителните си схващания, ще научи бързо кои са основните уроци. Това са нещата, които е щял да научи (поне частично) в бизнес училище, но тъй като се учи докато ги прави, това ще става по начин, по който науката никога няма да разбере.
Факт е, че най-трудното нещо, което отнема най-много време, най-голяма отдаденост и най-много енергия т. е. предприемачеството, не се усеща като работа. Това е малкият магически трик, който стои зад живота и работата на много от най-успелите предприемачи, творци и спортисти в света. Те може и да са постоянно заети и ангажирани, но не го усещат толкова като работа, колкото като радостна ангажираност.
Ако човек слуша внимателно предприемачите, когато говорят за себе си и за това, с което се занимават осъзнава, че тяхната концепция за това, кои са те е тясно преплетена с това с какво се занимават. Това е ключът към техния успех и това, което ги кара да вършат тежката работа, която е необходима, за да превърнат мечтите си в успех.
От изложеното дотук може да се направи обоснован извод, че профилът на „МЛМ предприемача“ е по-скоро от вторият вид – последователите.
Така стигам до моята дефиниция, според която „МЛМ предприемачът“ като специфичен вид предприемач е онзи човек, който е направил своя осъзнат избор в живота, да бъде инвеститор на време и средства, в идеи и хора, с цел добавяне на стойност или постигане на определен резултат при максимална ефективност, за определено време, на определена цена и с подходящата компания партньор, като огромният риск, който поема за това, си остава за негова сметка. Освен това, той има силата и смелостта да обяви този свой избор пред обществото, и да се доказва във времето.
„МЛМ предприемачите“ са хора на успеха. Те правят неща, които всички останали по една или друга причина не искат или не могат да правят. Като хора на успеха, „МЛМ предприемачите“ търсят възможност да направят нещо, а не причина да не го направят! Те правят така, че нещата да се случат, а не гледат отстрани как нещата се случват или пък се чудят как те вече са се случили!